ЛУННА ПЪТЕКА

С надежда поглеждам луната
и търся своята лунна пътека,
очите премрежват се от тъмнината,
душата проклина съдбата си не лека.

И тръгвам без цел и посока;
казват, че от болката се помъдрявало;
е...мъдра съм, но ранена жестоко,
а сърцето немее изпразнено.

Тъжно мълчи и луната-
сама трябва своя път да намеря,
сама да открия светлината,
да отворя заключените двери.

А колко любови подминах,
потъпквах чувства и сърца ранявах..
сега плащам и се проклинам
за красивите мигове пропиляни.

Плащам с лихвите...такава е играта-
ако си ранявал, и ти ще бъдеш наранен;
щом обич и любов си подминавал-
на самотата сто години ще си в плен!!!