Постинг
28.01.2012 12:42 -
ДУША
Душата ми е птица бяла
полита често към простора
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по- трудно обратно се връща,
не и се идва в тъмнината на мрака,
не иска да влезе в запустялата къща,
където отдавна никой не я чака.
Разпилени са чувствата,
без жал са стъпкани, разбити,
отдавна хвърлени са във калта-
в ъглите вият само демоните скрити.
И всеки демон дърпа ми душата
към своя тъмен, мрачен ъгъл,
а тя се взира в светлината
с надежда и със поглед мъдър.
И няма демон, който да я унижи-
със него нечовешки тя се бори,
с оскубани криле макар, лети-
далеч, към необятните простори.
Автор: val
полита често към простора
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по- трудно обратно се връща,
не и се идва в тъмнината на мрака,
не иска да влезе в запустялата къща,
където отдавна никой не я чака.
Разпилени са чувствата,
без жал са стъпкани, разбити,
отдавна хвърлени са във калта-
в ъглите вият само демоните скрити.
И всеки демон дърпа ми душата
към своя тъмен, мрачен ъгъл,
а тя се взира в светлината
с надежда и със поглед мъдър.
И няма демон, който да я унижи-
със него нечовешки тя се бори,
с оскубани криле макар, лети-
далеч, към необятните простори.
Автор: val
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 321
