"Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш..."
Л. Левчев

Жадувам...
Господи, колко
съм жадна!
Жадувам за ласка,
за обич жадувам,
за поглед добър
и  усмивка,
която да топли.
Устата пресъхна,
сърцето изтръпна,
душата повехна
от жажда,
цветът се изгуби
и всичко е сиво,
денят и нощта
нямат цвят,
ароматът си отиде...
Дали ще те срещна,
имам ли време,
ще те позная ли,
и как се съживява
увяхнало цвете?
Въпроси, въпроси,
въпроси...
Толкова много
въпроси!
...А отговор нямам.