Постинг
14.03.2012 08:22 -
С ВЪЖЕ НА ШИЯТА
Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани
дълбоко във душите ни.
Живеем на глътки
с въже на шията
и дишаме по малко -
от време, на време...
От такъв капан
няма излизане-
такава ни е орисията.
Създаваме си радости
като прашинки мънички,
за да не усещаме
мъртвешките пръсти...
И така - до края,
може би.
... Може би все пак
ще успеем
да разхлабим въжето,
и да дишаме?
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани
дълбоко във душите ни.
Живеем на глътки
с въже на шията
и дишаме по малко -
от време, на време...
От такъв капан
няма излизане-
такава ни е орисията.
Създаваме си радости
като прашинки мънички,
за да не усещаме
мъртвешките пръсти...
И така - до края,
може би.
... Може би все пак
ще успеем
да разхлабим въжето,
и да дишаме?
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 321