Защо се бавиш, чаровнице пролет,
със дъхави цветя и чудни аромати,
със волността на птичия полет,
ела, и сгрей ни душата.

С магията омайна на люлякови нощи,
пъстротата на разцъфнала градина,
жадуваме за цветни дни и уханието
нощно,
изтрий спомена за дългата зима.

Покрий със цветната си пелерина гората,
вдъхни живот на всяко дърво и цвете,
дай им цвят, поръси ги с аромати,
изпълни вселената със слънчеви надежди.

Погали с нежност душите сковани,
подари любов на сърцата изстинали,
дай надежда за живот на отчаяни,
изтрий тъгата от лицата застинали!