Постинг
13.02.2012 11:18 -
ПЪТЯТ МИ...
Автор: valentina55
Категория: Поезия
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2012 19:19
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.02.2012 19:19
Вървя по своя път житейски
и лутам се, и падам без умора,
и като Диоген- с мъждукащи свещи
търся по пътя да намеря хора.
Свещта изгасва и настава мрак,
но аз вървя, за миг не спирам;
падам...умирам, но тръгвам пак...
душата лесно не умира.
И осъзнавам, че трябва да спра,
да сменя посоката и стрелките,
защото пътя, по който вървя
е трънен... и е път... за никъде!!
и лутам се, и падам без умора,
и като Диоген- с мъждукащи свещи
търся по пътя да намеря хора.
Свещта изгасва и настава мрак,
но аз вървя, за миг не спирам;
падам...умирам, но тръгвам пак...
душата лесно не умира.
И осъзнавам, че трябва да спра,
да сменя посоката и стрелките,
защото пътя, по който вървя
е трънен... и е път... за никъде!!
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 321
