Постинг
21.03.2012 19:46 -
РАЗДЯЛА
Тъжно е, когато се разделяме със нещо,
сърцето ридае ранено, душата боли,
устните шепнат молитви горещи,
посивели от болка по отминалите дни.
Залезът красив е, но е тъжен -
болка е раздялата с деня,
изпращаме с тъга и слънцето,
прегърнати от мрака на нощта.
Отиде ли си приказната пролет,
тъга отново в душата нахлува,
че идва краят на красивият полет,
когато кръвта във вените лудува.
Най-много боли, ако си тръгне любовта,
когато си отиде добър приятел,
нахлуват в сърцето хлад и празнота,
кърви, изпълнено с непоносима самота.
сърцето ридае ранено, душата боли,
устните шепнат молитви горещи,
посивели от болка по отминалите дни.
Залезът красив е, но е тъжен -
болка е раздялата с деня,
изпращаме с тъга и слънцето,
прегърнати от мрака на нощта.
Отиде ли си приказната пролет,
тъга отново в душата нахлува,
че идва краят на красивият полет,
когато кръвта във вените лудува.
Най-много боли, ако си тръгне любовта,
когато си отиде добър приятел,
нахлуват в сърцето хлад и празнота,
кърви, изпълнено с непоносима самота.
Вълнообразно
Когато нещо си отива, по-широк се завърта света.
Като планети стегнати в познати орбити
непрестанно кръжим, бродейки из тъжната си самота.
Но Вселената е чудо и си има тайни скрити.
Тя отдалечава или изгаря прелитащи метеорити.
Отпраща далече комети и отново ги връща,
а нас, малките тъжносамотни, но светли планети
сближава в незнайно близки и топли орбити...
;) Усмивки! Ябълков цвят
цитирайКато планети стегнати в познати орбити
непрестанно кръжим, бродейки из тъжната си самота.
Но Вселената е чудо и си има тайни скрити.
Тя отдалечава или изгаря прелитащи метеорити.
Отпраща далече комети и отново ги връща,
а нас, малките тъжносамотни, но светли планети
сближава в незнайно близки и топли орбити...
;) Усмивки! Ябълков цвят
Търсене
За този блог
Гласове: 321
