Постинг
09.02.2012 11:06 -
ДОМ
ДОМ
Човекът построил е дом-
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил-
за радост, за уют и весел смях,
една мечта във дом е претворил...
..............
Минават години....храмът пустее,
олтарът мълчи, кандилото - празно;
студено е огнището, къщата немее,
славеят на двора тъжна песен пее.
Децата пораснали, далеч отлетели,
стопанката - няма я, спомина се прежди,
косите отдавна са сребърно бели,
животът разбил е всички надежди.
Човекът- седнал до своя олтар
се взира във нищото с очи помътнели,
понесъл на плещите нечовешки товар....
ронят се тухлите от скръб онемели…
Автор: val - Валентина Цвяткова
Човекът построил е дом-
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил-
за радост, за уют и весел смях,
една мечта във дом е претворил...
..............
Минават години....храмът пустее,
олтарът мълчи, кандилото - празно;
студено е огнището, къщата немее,
славеят на двора тъжна песен пее.
Децата пораснали, далеч отлетели,
стопанката - няма я, спомина се прежди,
косите отдавна са сребърно бели,
животът разбил е всички надежди.
Човекът- седнал до своя олтар
се взира във нищото с очи помътнели,
понесъл на плещите нечовешки товар....
ронят се тухлите от скръб онемели…
Автор: val - Валентина Цвяткова
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 321
